Европейският съд по правата на човека е международен съд със седалище в Страсбург, който може да разглежда само оплаквания от физически лица, организации и дружества, които твърдят, че са жертва на нарушение на правата, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е международен договор, по силата на който голям брой европейски държави са поели задължението да гарантират спазването на определени основни права. Тези права са изброени в самата Конвенция, както и в нейните Протоколи №№ 1, 4, 6, 7, 12 и 13, които са приети само от някои държави.
Съдът прилага Европейската конвенция за защита правата на човека. Негова задача е да осигури спазването от страна на държавите-членки на правата и гаранциите, залегнали в Конвенцията. Това става като Съдът разглежда жалби, подадени от физически или юридически лица, или, в някои случаи, от държави. Когато установи, че дадена държава е нарушила едно или повече от тези права и гаранции, Съдът произнася решение. Решенията на Съда имат задължителна сила и съответните страни са длъжни да ги изпълнят.
Не е задължително да сте гражданин на държава-членка на Съвета на Европа. Достатъчно е нарушението, от което се оплаквате, да е извършено в рамките на юрисдикцията на някоя от тези държави, което обикновено означава на нейна територия. Мярката или мерките, от които се оплаквате, трябва да са предприети от орган на съответната държава (например съдебен или административен орган). Съдът не може да разглежда жалби срещу частни лица или частни организации като например търговски дружества. Трябва да сте пряко и лично засегнати от нарушението, във връзка с което подавате жалба. Не можете да правите общи оплаквания относно закон или мярка, защото Ви се струват несправедливи, нито можете да се оплаквате от името на други лица (освен когато те са изрично посочени и Вие сте определен за техен представител). Жалбата Ви може да бъде единствено във връзка с нарушения на Европейската конвенция за правата на човека, а не на друг нормативен акт като Всеобщата декларация за човешките права или Хартата на основните права.
Трябва да сте изчерпали всички правни средства за защита в съответната държава, посредством които е могло да се промени положението, от което се оплаквате (обикновено това означава да сте сезирали местните съдилища, включително и най-висшата инстанция компетентна по разглеждането на въпроса). Не е достатъчно просто да използвате тези правни средства. Трябва да повдигнете пред националните власти своите оплаквания (т.е. нарушенията на Конвенцията, от които се оплаквате). Разполагате само със четири месеца от окончателното решение на национално ниво, в рамките на които може да подадете жалба. Формулярът на жалба, заедно с цялата необходима информация и всички документи, трябва да бъде изпратен на Съда най-късно на последния ден от четиримесечния срок. Проверете дали той съдържа цялата необходима информация и документи.
Съдът не може да разглежда всякакъв вид оплаквания. Неговите правомощия са ограничени от условията за допустимост, посочени в Конвенцията, които определят кой, кога и във връзка с какво може да подаде оплакване. Повече от 90% от разглежданите от Съда жалби биват обявени за недопустими. Желателно е внимателно да проверите дали оплакванията Ви отговарят на изискванията за допустимост. За да научите повече за тези критерии, можете да се посъветвате с адвокат.
Разглеждането на Вашия случай е напълно безплатно. Вие поемате само собствените си разноски (като хонорари на адвокати или разноски по набавянето на информация и кореспонденцията със Съда). Съдът не оказва помощ при заплащането на адвокат, нито при съставянето на Вашата жалба. Въпреки че на първия етап от процедурата не е необходимо да бъдете представляван от адвокат, ще се нуждаете от юридически представител ако жалбата бъде комуникирана на Правителството.
Ако Съдът прецени, че е налице нарушение, може да Ви бъде присъдено „справедливо обезщетение“, т.е. определена парична сума като компенсация за даден вид вреди. Съдът може също така да изиска от съответната държава да възстанови направените от Вас разноски за защитата на правата Ви.