¹ Дали същият случай може да бъде отнесен до Комитета по правата на човека на ООН, след като е бил разгледан в производство пред ЕСПЧ. Под „същият случай“ се разбира същият жалбоподател, същите съществени факти и същото материалноправно оплакване.

² Държавата не е формулирала резерва, която възпрепятства Комитета по правата на човека на ООН да разглежда индивидуална жалба, ако същият случай вече е бил разгледан в друга процедура на международно разследване или уреждане. В практиката на Комитета производството пред ЕСПЧ се счита за такава процедура.

³ Държавата е формулирала резерва, която възпрепятства Комитета по правата на човека на ООН да разглежда индивидуална жалба, ако същият случай вече е бил разгледан в друга процедура на международно разследване или уреждане. В практиката на Комитета производството пред ЕСПЧ се счита за такава процедура.

⁴ Държавата не е и никога не е била член на Съвета на Европа, не е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека и не е признавала юрисдикцията на Европейския съд.

Държавите, страни по този протокол,

като взеха предвид, че за да се осигури по-добре постигането на целите на Пакта за граждански и политически права, наричан по-долу Пакта, и прилагането на неговите разпоредби, би било уместно да се възложи на Комитета по правата на човека, учреден в съответствие с част IV на Пакта, наричан по-долу Комитет, да приема и разглежда, така както се предвижда в този протокол, молби от лица, които твърдят, че са станали жертва на нарушение на някое от правата, провъзгласени в Пакта,

се споразумяха за следното:

При условие, че се спазват разпоредбите на чл. 1, лица, които твърдят, че някои от правата им, изброени в Пакта, са били нарушени, и които са изчерпали всички вътрешноправни средства за защита, могат да представят писмена молба за разглеждане от Комитета.

Комитетът счита за недопустима всяка молба, представена в съответствие с този протокол, ако тя е анонимна, ако по негово мнение тя представлява злоупотреба с правото за представяне на молби или е несъвместима с разпоредбите на Пакта.

1. При условие, че се спазват разпоредбите на чл. 3, Комитетът предоставя всяка молба, която му е представена в съответствие с този протокол, на вниманието на държавата, страна по този протокол, за която се твърди, че е нарушила някоя от разпоредбите на Пакта.

2. В шестмесечен срок тази държава трябва да представи на Комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи случая и мерките, предприети от държавата, ако има такива.

1. Комитетът разглежда молбите, получени в съответствие с този протокол, като взема предвид цялата писмена информация, която му е предоставена от лицето и заинтересуваната държава, страна по протокола.

2. Комитетът няма да разглежда молби от лица, ако предварително не е установено, че:

(a) същият случай не се разглежда по друга процедура на международно разследване или уреждане;

(b) лицето не е изчерпало всички вътрешноправни средства за защита. Това не се отнася до случаи на необосновано забавяне на вътрешноправните процедури.

3. Комитетът заседава при закрити врати, когато разглежда молби, получени в съответствие с този протокол.

4. Комитетът съобщава своите становища на заинтересуваната държава, страна по протокола, и на лицето.

Комитетът включва в годишния си отчет, предвиден в чл. 45 от Пакта, кратко изложение за своята дейност, извършвана по този Протокол.

До постигане целите на резолюция 1514 (XV), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 14 декември 1960 г., отнасяща се до Декларацията за даване независимост на колониалните страни и народи, разпоредбите на този протокол по никакъв начин няма да ограничават правото на петиция, предоставено на тези народи от Устава на Организацията на обединените нации, както и от други международни конвенции и документи, изработени под егидата на Организацията на обединените нации или на нейните специализирани организации.

1. Този протокол е открит за подписване от всяка държава, подписала Пакта.

2. Този протокол подлежи на ратификация от всяка държава, която е ратифицирала или се е присъединила към Пакта. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Този протокол е открит за присъединяване от всяка държава, която е ратифицирала или се е присъединила към Пакта.

4. Присъединяването се осъществява чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

5. Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави, които са подписали или са се присъединили към този протокол, за депозирането на всеки документ за ратификация или присъединяване.

1. При условие, че Пактът влезе в сила, този протокол влиза в сила три месеца след датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на десетия документ за ратификация или присъединяване.

2. По отношение на всяка държава, която е ратифицирала или се присъединила към този протокол след депозиране на десетия документ за ратификация или присъединяване, този протокол влиза в сила след три месеца, считано от датата на депозирането от тази държава на документа й за ратификация или присъединяване.

Разпоредбите на този протокол се прилагат спрямо всички части на федеративните държави без каквито и да са ограничения и изключения.

1. Всяка държава, страна по този протокол, може да предложи изменения в него и да ги представи на Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Генералният секретар следва да съобщи всички предложения за изменения на другите държави, страни по този протокол, с молба да го уведомят дали желаят свикването на конференция на държавите, страни по протокола, която да разгледа и гласува съответните предложения. В случай, че най-малко една трета от тези държави подкрепят нейното свикване, Генералният секретар свиква конференцията под егидата на Организацията на обединените нации. Всяко изменение, прието от мнозинството на държавите страни, които са присъствали и гласували на конференцията, се внася за одобрение от Общото събрание на Организацията на обединените нации.

2. Измененията влизат в сила след одобряването им от Общото събрание на Организацията на обединените нации и след като бъдат приети от две трети от държавите, страни по този протокол, в съответствие с техните конституционни процедури.

3. След влизане на измененията в сила те са задължителни за тези държави, страни по протокола, които са ги приели, като другите държави, страни по протокола, остават обвързани от разпоредбите на протокола и на всички негови предишни изменения, които те са приели.

1. Всяка държава, страна по този протокол, може да го денонсира по всяко време чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила три месеца след датата на получаването на уведомлението от Генералния секретар.

2. Денонсирането няма да попречи на прилагането на разпоредбите на този протокол по отношение на молба, представена в съответствие с чл. 2, преди влизането в сила на денонсирането.

Независимо от уведомленията, предвидени в чл. 8, т. 5 от този протокол, Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави, посочени в чл. 48, т. 1 от Пакта, за следното:

(a) подписвания, ратификации и присъединявания съгласно чл. 8;

(b) датата на влизането в сила на този протокол съгласно чл. 9 и датата на влизането в сила на всички изменения, предвидени в чл. 11;

(c) денонсирания съгласно чл. 12.

1. Този протокол, чийто китайски, английски, френски, руски и испански текст имат еднаква сила, се депозира в архива на Организацията на обединените нации.

2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации предава заверени копия от този протокол на всички държави, посочени в чл. 48 от Пакта.