Практически указания
Молби за постановяване на привременни мерки¹

Когато Съдът постановява привременна мярка – а той прави това при изключителни обстоятелства – той цели да осигури защита срещу непосредствен риск от непоправима вреда. Затова Съдът разпорежда на страните по производството да изпълнят такава мярка само ако след преглед на цялата налична информация счита, че тя е необходима в интерес на страните или за надлежното провеждане на производството. Постановените от Съда привременни мерки могат да изискват от страните да се въздържат от определени действия или да ги задължат да предприемат конкретни мерки.

Новокодифицираната редакция на член 39 предвижда, че привременните мерки са приложими в случаи на „непосредствен риск от непоправима вреда за право по Конвенцията“. Понятието „непоправима вреда за право по Конвенцията“ е определено като вреда, която поради своето естество не би могла да бъде поправена, възстановена или адекватно компенсирана. В тази връзка терминът „възстановяване“ следва да се разбира като връщане към положението преди настъпването на вредата. Следователно Съдът постановява привременни мерки, когато съществува риск при липсата на такива мерки да възникне положение, при което restitutio in integrum и други форми на поправяне на вредата не биха били възможни, ако в края на производството пред него Съдът счете, че те са оправдани. Ето защо обстоятелствата по делото трябва да надхвърлят висок праг на сериозност, за да бъде приложен член 39. Привременни мерки се постановяват само когато са налице prima facie доказателства за непосредствен риск от непоправима вреда, а не когато при липса на привременни мерки жалбоподателите биха понесли единствено затруднения. Относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита вж. част III.C по-долу.

Следователно Съдът по принцип постановява привременни мерки само в изключителни случаи и след задълбочена преценка на всички относими обстоятелства. В повечето от тези случаи наличните доказателства сочат ясно защитима теза за реална заплаха за живота и физическата неприкосновеност, от която произтича реален риск от тежка вреда в нарушение на основните разпоредби на Конвенцията.

Правомощието на Съда да се произнася по молби за постановяване на привременни мерки се упражнява от дежурни съдии или, когато е уместно, от председателя на отделението, от Камарата, от председателя на Голямата камара, от Голямата камара или от председателя на Съда (член 39 § 2).

Дежурните съдии са съдиите, избрани за заместник-председатели на петте отделения съгласно член 8 §§ 1 и 2. Те се назначават от председателя на Съда в съответствие с член 39 § 5, за да се произнасят по молби за постановяване на привременни мерки. От 2022 г. всичките петима заместник-председатели на отделенията изпълняват функциите на дежурни съдии. На практика дежурните съдии не разглеждат молби за привременни мерки срещу договарящата страна, по отношение на която съответният съдия е избран или чийто гражданин е.

В изменената редакция на член 39 пленарният състав на Съда реши да въведе специално правно основание, което позволява на председателя на Съда, когато е необходимо, да постановява привременни мерки.

Молбите за привременни мерки по нови индивидуални жалби се разглеждат предимно от дежурните съдии с помощта на специализирано звено в Секретариата на Съда. Дежурните съдии запазват възможността да отнесат молба за привременни мерки до някой от другите органи за вземане на решения, посочени в член 39 § 2, включително до колегиални състави. Такова отнасяне може да се извърши в различни ситуации и зависи от естеството на молбата, делото, по което тя е подадена, и степента на неотложност. Именно степента на неотложност може да означава, че отнасянето до колегиален състав не е възможно; в такъв случай дежурният съдия може да реши временно да приложи член 39, наред с другото, за да улесни последващото разглеждане на молбата за привременна мярка от такъв състав. Решението дали дадена молба да бъде разгледана от колегиален състав се взема от самия Съд.

Молбите за привременни мерки, подадени по междудържавни жалби, по индивидуални жалби, висящи пред Голямата камара, и по комуникирани индивидуални жалби, които вече са разпределени на отделения, по принцип се разглеждат от председателя на Съда, председателя на Голямата камара или председателите на отделения. Възможността за отнасяне до колегиален състав се прилага и когато първоначалната компетентност за вземане на решение принадлежи на председателя на Съда, председателя на Голямата камара или председателите на отделения.

След прегледа на процеса на вземане на решения по член 39, извършен от пленарния състав на Съда през 2023 г., всички произнасяния на Съда относно привременните мерки се съобщават на страните под формата на решение, подписано от дежурния съдия, от председателя на отделението или на Голямата камара, или от председателя на Съда, според случая, независимо от естеството на приетото решение (например постановяване на привременни мерки, отхвърляне на молби, отлагане на разглеждането на молби, прекратяване на съществуващи привременни мерки). Имената на съдиите, които постановяват решения в процедурата за привременни мерки, системно се посочват в решенията.

Решенията се придружават от писмо на Секретариата, което съдържа информация относно процедурата, както и всички указания към страните или искания, отправени към тях.

Жалбоподателите се уведомяват за решенията на Съда относно молбите за постановяване на привременни мерки чрез сайта ECHR Rule 39 Site, по факс или по пощата.

Съдът може да постанови привременни мерки до ново разпореждане, за срока на производството пред Съда или за определен период от време, в зависимост от обстоятелствата по делото.

Когато привременни мерки се постановяват за ограничен срок, причините за това могат да бъдат различни: изчаква се получаването на относима информация от страните по искане на Съда; необходимо е на националните съдилища да се даде възможност да разгледат изцяло, в рамките на висящото производство, въпроса, който е предмет на молбата за привременна мярка; преценено е, че молбата следва да бъде разгледана от колегиален състав и е нужно повече време за насрочване на заседание; или дежурният съдия счита, че е необходимо повече време, преди да постанови решение.

Когато Съдът е поискал допълнителна информация, двете страни се приканват, на основание член 54 § 2 (a) от Правилника на Съда, да предоставят необходимата информация в определен срок. Продължителността на този срок зависи от обстоятелствата по делото и от неотложността на молбата. В такива случаи, след получаване на информацията от страните, Съдът може да реши да удължи, да не удължи или да прекрати действието на всяка действаща привременна мярка.

Съдът може също така да реши да отложи разглеждането на молби за привременни мерки и да прикани страните да предоставят информация, когато степента на неотложност позволява това. Това се отнася до случаи, в които информацията, която жалбоподателите са могли да представят на Съда, не е достатъчна, за да може Съдът да разгледа молбата, и се счита за възможно да бъде поискана информация от ответната договаряща страна преди постановяването на каквото и да било решение.

Когато разглеждането на молбата е отложено, ответната договаряща страна или двете страни се приканват, на основание член 54 § 2 (a), да предоставят необходимата информация в определен срок. Продължителността на този срок зависи от обстоятелствата по делото и от степента на неотложност на молбата. След получаване на информацията от страните Съдът може или отново да отложи разглеждането на молбата и да постави допълнителни въпроси на страните, или да постанови решението си по молбата за привременни мерки.

Съдът може също така да реши да уведоми Комитета на министрите за привременна мярка на основание член 39 § 3 от Правилника на Съда, когато съдебният орган, постановил привременната мярка, счита, че такова уведомяване е оправдано. При тези обстоятелства страните се информират, че Комитетът е уведомен.

Когато се твърди, че ответната договаряща страна не е изпълнила привременна мярка, и Съдът реши да комуникира жалбата или част от жалбата на ответната договаряща страна, Комитетът на министрите може също да бъде уведомен за всеки поставен въпрос, свързан със спазването на задълженията по член 34 от Конвенцията.

И двете страни са длъжни да съдействат изцяло за провеждането на производството и по-специално да предприемат действията в рамките на своите възможности, които Съдът счита за необходими за надлежното правораздаване (вж. член 44A). За жалбоподателите това означава задължение да гарантират, че молбите за привременни мерки са подадени своевременно и съдържат цялата необходима информация и документи (вж. параграфи 32–37 по-долу). От съществено значение е жалбоподателите да не отлагат подаването на молбата си с цел да създадат по-висока степен на неотложност. Такива забавяния могат да засегнат неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателите и способността на Съда да разглежда ефективно молбите за привременни мерки. Що се отнася до договарящите страни, в много случаи, макар и не във всички, степента на неотложност може да бъде в тяхната сфера на контрол. Съдът подчертава, че договарящите страни винаги могат предварително да уведомят Съда, когато считат, че подаването на молба по член 39 може да предстои, като при уведомяването предоставят всяка относима информация.

Както е обяснено в параграф 13 по-горе, произнасянията на Съда по молби за привременни мерки се съобщават на страните под формата на решение, подписано от съдебния орган, който го е приел. Допълнителни мотиви към произнасянето могат да бъдат изложени по преценка на този съдебен орган.

Решенията във връзка с молби за постановяване на привременни мерки не подлежат на обжалване.

Ответната договаряща страна обаче може да поиска от Съда да преразгледа решението си за постановяване на привременни мерки, ако счита, че мерките вече не са необходими, или когато разполага с информация, която не е била налична към съответния момент или не е била своевременно предоставена на Съда. За подаването на такива искания не е предвиден фиксиран срок. Когато бъде получено искане за преразглеждане, може да бъдат поискани становища от другата страна, които да бъдат представени в определен срок. След това Съдът разглежда становищата на страните и постановява решението си по искането за преразглеждане въз основа на всяка актуализирана и относима фактическа и правна информация.

При промяна в обстоятелствата жалбоподателите могат да подадат нова молба за привременни мерки, когато първоначалната молба не е била уважена.

Привременна мярка по член 39 може да бъде прекратена по всяко време с решение на Съда. По-специално, тъй като разпореждането по член 39 е свързано с производството пред Съда, мярката ще бъде прекратена, ако жалбата не се поддържа.

Когато е оправдано, Съдът може да реши да обяви жалбата за недопустима едновременно с отхвърлянето на молба за постановяване на привременни мерки.

В съответствие с политиката на Съда за приоритизиране жалбите, по които са постановени привременни мерки, попадат в категорията „Спешни жалби“ (категория I). Поради това те имат предимство пред жалбите от други категории и се обработват и разглеждат по същество възможно най-бързо (вж. допълнително Политиката на Съда за приоритизиране).

Молбите следва, доколкото е възможно, да бъдат на един от официалните езици на договарящите страни и да се подават чрез сайта ECHR Rule 39 Site, по факс или по пощата. Съдът не разглежда молби, изпратени по електронна поща.

Молбите трябва да съдържат следната информация:

Информацията и документите, посочени по-долу, също следва да бъдат представени заедно с молбата.

Непредставянето на информацията и документите, посочени по-горе, може да доведе до преценка, че молбата за привременни мерки е необоснована или непълна.

Едно само позоваване на аргументи, изложени в други документи, или на вътрешни производства не е достатъчно. Информацията и документите, посочени по-горе, трябва да бъдат приложени към всяка молба.

Съдът не винаги ще се свързва с жалбоподателите, чиято молба за привременни мерки е непълна.

• Собствено(-и) име(-на) на жалбоподателя

• Фамилно(-и) име(-на) на жалбоподателя

• Настоящ адрес на жалбоподателя или място на задържане

• Дата на раждане

• Гражданство(-а)

• Ако жалбоподателите са няколко, „собствено(-и) име(-на)“, „фамилно(-и) име(-на)“, „настоящ адрес“, „дата на раждане“ и „гражданство(-а)“ за всеки от тях

• Собствено(-и) име(-на), фамилно(-и) име(-на), адрес и качество на представителя, ако има такъв

• Държава(-и), срещу която (които) се подава молбата

A. Основания за молбата за привременни мерки:

1. Подробно описание на текущата ситуация;

2. Естество на твърдения непосредствен риск от непоправима вреда;

3. Копие от всички относими документи (скорошни медицински документи, снимки, документи, доказващи уязвимостта на жалбоподателя, статии в пресата или доклади относно положението на жалбоподателя и т.н.);

4. В случаите на извеждане от територията на държавата/експулсиране/екстрадиция:

a. Подробни причини за напускане на страната на произход/държавата на местоназначение;

b. Причини за опасенията от връщане в страната на произход/държавата на местоназначение;

c. Информация относно датата и обстоятелствата на пристигането в договарящата страна;

d. Държава на местоназначение;

e. Дата на очакваното извеждане от територията на държавата/експулсиране/екстрадиция;

f. Копие от всички относими документи (заповеди за претърсване, заповеди за арест, осъдителни присъди, статии в пресата или доклади относно жалбоподателя, доклади за страната и т.н.).

B. Информация относно вътрешните производства в договарящата страна:

1. Информация относно вътрешните производства, включително датата и съдържанието на съдебните решения и на обжалванията;

2. Всяка друга относима информация относно производства пред националните органи;

3. Копие от всички относими документи (копия от решения на националните органи, съдебни решения, молби и жалби, подадени до националните органи и съдилищата и т.н.);

4. В случаите на извеждане/експулсиране/екстрадиция:

a. Информация относно производствата за убежище, ако има такива;

b. Информация относно производствата по извеждане от територията на държавата;

c. Копие от всички относими документи.

C. Членове на Конвенцията, на които се прави позоваване.

D. Надлежно попълнен формуляр на пълномощно, ако молбата се подава чрез представител. Формулярът може да бъде изпратен скоро след подаването на молбата. За молбите за привременни мерки е необходимо съгласието на жалбоподателите.

E. Референтен номер от Съда, ако вече имате такъв във връзка с настоящата молба.

F. Всяка друга информация и документи, които считате за необходими.

Молбите за привременни мерки по принцип следва да бъдат изпращани при първа възможност след постановяването на окончателното вътрешноправно решение, за да могат Съдът и неговият Секретариат да разполагат с достатъчно време да разгледат въпроса. Съдът може да не е в състояние да разгледа молби по дела за експулсиране или екстрадиция, получени по-малко от един работен ден преди планирания момент на извеждане от територията на държавата³.

Когато окончателното вътрешноправно решение предстои и съществува риск от незабавно изпълнение, особено по дела за експулсиране или екстрадиция, жалбоподателите и техните представители следва да подадат молбата за привременни мерки, без да изчакват това решение, като ясно посочат датата, на която то ще бъде постановено, и че молбата е подадена при условие че окончателното вътрешноправно решение бъде неблагоприятно.

Съдът не разглежда жалби срещу решения на националните съдилища като въззивна инстанция, а жалбоподателите по дела за експулсиране или екстрадиция следва да използват вътрешноправните средства за защита, които могат да доведат до спиране на извеждането, преди да поискат от Съда привременни мерки. Когато за жалбоподателя остава възможност да използва вътрешноправни средства за защита със суспензивно действие, Съдът няма да приложи член 39, за да предотврати извеждането.

Когато лице, чиято молба за привременна мярка е била отказана, бъде изведено към друга договаряща страна, то може, ако е необходимо, да подаде нова молба срещу тази държава по член 39 от Правилника на Съда или жалба по член 34 от Конвенцията.

След подаването на молба за привременни мерки жалбоподателят или неговият представител е длъжен да следи развитието ѝ и да отговаря на кореспонденцията от Секретариата на Съда.

Жалбоподателят следва да проявява дължимата грижа в кореспонденцията със Секретариата на Съда. От съществено значение е Съдът да бъде незабавно информиран за всяка промяна в административния статут на жалбоподателя или в други обстоятелства (например ако на жалбоподателя бъде издадено разрешение за пребиваване, ако се върне в страната си на произход или по друг начин промени адреса си, ако има промяна в датата и часа на извеждането, или ако бъде постановено ново съдебно решение или настъпи друго развитие, свързано с молбата на жалбоподателя).

Когато е постановена привременна мярка, жалбоподателят или неговият представител трябва редовно и своевременно да информира Съда за състоянието на всяко висящо вътрешно производство. Неспазването на това изискване може да доведе до заличаване на делото от списъка на делата на Съда.

Когато постановяването на мярка е отказано, жалбоподателят или неговият представител следва да информира Съда дали желае да поддържа жалбата. Представителят на жалбоподателя трябва също така своевременно и по своя инициатива да информира Съда за всяка евентуална загуба на контакт с жалбоподателя.

Когато молбата е подадена чрез сайта ECHR Rule 39 Site и след уведомяването на жалбоподателя или неговия представител за решението е закрита на сайта, последващата кореспонденция до Съда следва да се изпраща по факс или по пощата. Кореспонденция, адресирана директно до съдия, председател на отделение, председателя на Съда или служител на Секретариата по електронна поща, няма да бъде разглеждана.